Кога и какво е началото на учебното дело в с. Караагач?

През късната есен на 1883 г. в с. Караагач пристига учителят от с. Лесичери, Великотърновско – Кимо Петров Попов. Наблюдателен по природа, бързо установява, че почвата в малкото и бедно село е благодатна за мисионерската му роля на просветител. Разбиране и благосклонност към възрожденските му идеи проявяват и местните нотабили и през месец февруари 1884 г. в с. Караагач е открито първото частно училище. Мястото на историческото събитие е кафенето на родолюбивия българин Илия Самсона. Първолаците, които боязливо прекрачват прага на школото, са: Съби Петков, Димо Владов, Лазар Кръстев, Недялко Цонев и „цветето” на мъжката им компания Мария Мойсеева. Техен учител, наставник и приятел става той – Кимо Попов. Макар и с не завършено начално образование, той е отличен педагог и до края на учебната година първолаците му стават 26!

Изпълнил мисията си на първооткривател, даскал Кимо Попов, високо ценен от обществеността на селото, скоро оглавява общинската управа като неин кмет. Овакантеното от него учителско място заемат за по една година Христо Балев, Коста Михайлов, Антон Тодоров.

През есента на 1892 г., като пети по ред учител в местното школо влиза по-малкият брат на Кимо Попов – Тодор Попов. Срещу кофа жито от всеки ученик и годишна заплата от 500 лв. той изпълнява усърдно учителските си задължения. Тодор Попов през третата година от своето даскалуване успява да убеди брат си, че построяването на нова училищна сграда не търпи отлагане. Братът кмет не само се съгласява с доводите на брата даскал. Той подарява парцел от своето дворно място и през 1884 г. започва строителство на тристайно училище, наречено по-късно Кимовското училище. Средствата не стигат, сградата остава незавършена и в продължение на 20 години обучението в нея се води слято в една стая. През 1910 селото наброява почти 2500 жители и старото Кимовско училище не е в състояния да приема прииждащите кандидат-ученици. На 20 септември 1912 г. в последната квартира на читалището левчелии откриват второто народно основно училище, като по този начин е намерен временен изход от затрудненото положение.

Недостроеното Кимовско училище е негодно за обитаване, то всеки момент може да се срути, при което се организира строителен комите, който за броени дни разрушава 20 годишната постройка. И така източно от църквата „Св. Параскева” израства НУ „Христо Ботев”. От 1915 г. до 1924 г. то е Непълно основно училище с 4 паралелки начален курс и 2 паралелки прогимназиален курс. Обучението на децата се води от 9 учители: Никола Дерменджиев, Теодора Дерменджиева, Пенчо Петков, Пенка Буюклиева, Александрина Попова, Йоана Минчева, Христо Ив. Буюклиев, Мария Ив. Димитрова и Панталея Ц. Енчева.

На 21 август 1921 г. Крумо Попов – син на Кимо Попов – прави първата копка на бъдещ училищен обект, седмица след това е положени първият камък на основите. С този акт започва ентусиазираното изграждане на двуетажната училищна сграда по проект на арх. Христо Данданов от гр. Севлиево. В навечерието на учебната 1923-1924 г. в центъра на селото израства красивият дом на Народната смесена прогимназия.

На 20 септември 1923 г. в нея влизат щастливите деца на с. Левски. Един от първите ученици прекрачили прага на прогимназията е и Адалберт Антонов (Малчика) от село Лъжене, което днес носи неговото име – Малчика.

В края на 1932 г. в с. Левски има пет училища, с обучаващи се в тях 700 деца: НУ „Христо Ботев”, НОУ – начален курс, НОУ – прогимназиален курс, Непълна смесена гимназия, ЧОУ (турското) – Частно основно училище.

На 16 юни 1937 г. се ражда престолонаследникът Симеон Сакскобурготски. Покрай многото облаги за учениците, безименната гимназия се сдобива със свой патрон – „Княз Симеон Търновски”.

От 17 юни 1944 г. гимназията вече носи името – Крум Попов.

В първоходеца и училището ветеран, до преди няколко години в гр. Левски, НУ „Христо Ботев”, учителския колектив натрупал солиден опит, успоредно с възпитателната си програма разгръща и една нова, несвойствена програма, за която няма нито писани учебници, нито излишни учебни часове. В нестандартната програма влизат дейности, като: разкриване на трапезария за безплатни закуски на бедните ученици, облагородяване на дворното пространство на училището, направа на нова ограда на училището с доброволен труд на учители и ученици, откриване на домакински-стопански курс за девойки и др. дейности. В това училище е учила и Веселина Геновска, писателка родена в с. Левски, чието име днес носи нашата библиотека.

* Решение № 370 от 22 юли 1961 г. на Изпълнителния съвет на Окръжния народен съвет – Плевен е актът, с който се основава Основно училище „Максим Горки”. Учебната 1961 – 1962 г. в ОУ „Максим Горки” започва при екстремални условия, успоредно с учебните занятия вървят и довършителните ремонтни работи по новата двуетажна училищна сграда. Липсва училищен инвентар, учебни пособия и помагала, но въпреки това духът на учителския колектив е бодър и борбен. Първият директор на ОУ „Максим Горки” е дългогодишната учителка и опитен педагог Цонка Грозданова.

През 1989 г. училището е отличено с Орденът „Кирил и Методий” – II степен.

* На 1 май 1946 г. е отрито първото Машинно – тракторно училище. На завършилия Политехническия университет в гр. Клудж – Румъния, инж. Николай Островски, му е било предложено да оглави все още несъществуващо МТУ в България, като е било предвидено то да бъде открито в едно от трите селища в България: Бяла черква, Телиш и гр. Левски. След щателно проучване неговият избор е бил категоричен – гр. Левски! Първите двама назначени учители в училището са: Ценко Ив. Ценков и Никола Ганчев.

Започнало със скромното наименование Машинно-тракторно училище, през 1962 г. то получава статут на учебно заведение с абревиатура СПТУ МСС (Средно политехническо училище по механизация на селското стопанство) – „Никола Йонков Вапцаров”, през 2003 г. е – Професионална гимназия по селско стопанство „Никола Вапцаров”, а към настояще е – Професионална гимназия по селско стопанство и транспорт „Никола Йонков Вапцаров“.

Училището е носител на орден „Кирил и Методий” – I степен.

* Най-младото открито училище в гр. Левски е Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост, на основание заповед № МНП-Д-11 от 10 юни 1968 г. и № МТ-291 от същата дата, с директор Георги Чакалов. От 2002 г. училището е Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост, просъществувало като такова до 01.09.2017 г.

Използвана литература:

„Градът с името на Апостола” от Христо Иречевски.