Денят на библиотекаря се отбелязва на празника на светите братя Кирил и Методий. Светското отбелязване на техния ден се премества на 24 май и става Ден на славянската писменост и култура, но Денят на библиотекаря се запазва на църковния празник – 11 май.

Библиотеката от дълбока древност запазва своето важно значение. В нея се съхранява историята на човечеството и се явява важен център за просвета и култура.

Библиотекарите са душата на едно от важните огнища на просветата и културата, на знанието, въображението и идеите. Те се грижат за книгите, подреждат ги, но и много по-важно – въвеждат ни в техния свят, ориентират ни в него. Особено значимо е първото влизане на детето в библиотеката, отношението, което то получава от библиотекаря към себе си и своя интерес към книгата. Това е отношение за цял живот.

От самото си зараждане в древността до днес библиотеките са оцелели, защото винаги е имало личности, които да им служат с мисия за опазване и пренасяне на знанието във вечността, личности – пазители и разпространители на най-голямата сила за прогреса на човечеството. Най-ценното в една библиотека винаги са били книгите и …нейните библиотекари.

Защото една библиотека без библиотекар би представлявала един голям склад на книги, помещение без душа, може би и без светлина.

Днес славянската азбука вече е една от азбуките, на които Европейският съюз пише своята съвременна и бъдеща история. Мисията на библиотекаря е да запази това наследство за бъдещето, да съхрани българския дух и идентичност.

В библиотека „Веселина Геновска“ са събрани ,  подредени и съхранени множество  томове и книги. Благодарение на библиотекартите библиотечният фонд се попълва редовно и се предлага за ползване от гражданите и гостите на гр. Левски.

Честит празник, библиотекари, вие сте важни за нас!