Истинското име на Георги Бенковски е Гаврил Груев Хлътов. Роден в Копривщица, в семейството на дребен търговец-занаятчия. Баща му починал докато децата били още невръстни, след което майка му едва осигурявала оскъдното съществуване на семейството. Това е наложило Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят – терзийство-абаджийство. Така след училищната скамейка той прекарал остатъка от детството и юношеството си на терзийския нар, дето от сутрин до вечер, седнал с присвити крака, се учел да шие аби и потури. Но в неговите гърди биело неспокойно сърце. Още твърде млад той влязъл в очите на чорбаджиите и турските власти като бунтар. След него ходели като сговорна дружина много младежи. Става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. В Копривщица Гаврил престоявал малко време, отправял се на гурбет към чужди краища. Дружал с хора с буйни натури, чийто имена били неизвестни на околните, назовавали се само с псевдоними. Често го срещали като кръстосвал по гори и долища, по села и градове. Ходил чак до Египет, преоблечен ту като персиец, ту като ходжа или като прост турчин. Не останало кътче от страната и от Цариград, в което той да не е надзърнал. От неговото око не избягвало ни едно по-значително събитие на Балканите и в родината. Дейността на революционната емиграция силно го интересувала. На своята майка Бенковски писал, че повече няма да се занимава с търговия, а отива във Влашко, за да започне друг „занаят”. А този занаят бил да се бори за свободата на своя народ. За да подчертае това, той заградил писаното с черно мастило, а отдолу поставил черен кръст – в знак на готовност да не пожали нищо, дори и живота си, за жадуваната свобода.

При подготовката за вдигане на въстание през 1875 година Гаврил Хлътов променя името си. Снабдява се с фалшив паспорт, паспорта на Антон Бенковски, полски емигрант в Турция. По-късно Гаврил Хлътов подменил малкото име Антон с Георги и така влязъл в историята ни с името Георги Бенковски, а четата му, която летяла от позиция на позиция, стремяла се е да бъде навсякъде, за да оказва морална и физическа бойна помощ на въстаниците, като Хвърковатата чета на Бенковски.

„Един сърбин изпял песен, която съчинил за прослава на Г. Бенковски. В нея се казвало, че от към Панагюрище се е задал тъмен облак; сред облака летял орел с огнени крила; облакът бил Хвърковатата чета, а орелът – войводата Георги Бенковски. Докато пял песента си, сърбинът три пъти прекъсвал, задавен от радостни сълзи.” Из. „Георги Бенковски” (Биографичен очерк) издадена 1955 г.