На 6 септември 1898 годна княз Фердинанд I Сакс-Кобурготски слага височайшия си подпис върху Указ № 269! С този жест на княза е сложен край на едно име просъществувало в продължение на 375 години. Оттук насетне селото Турски Караагач (от турски – Черен бряст) носи името на Апостола на свободата ЛЕВСКИ! Това е била задача над задачите на кмета Кимо Петров Попов (бащата на Крум Попов), след откритото през 1884 г. основно училище и построената през 1887 г. църква, следва преименуването на Караагач (Караагачмюселим).
Имало е избор, били са предлагани три имена: Раковски, Отец Паисий и Левски. Името ЛЕВСКИ е било единодушно избрано. Името Раковски, пълно със съгласни букви, е било трудно за произнасяне, а това на Паисий е все още малко известно.
След преименуването на Караагач-мюселим на името на Апостола на свободата – Левски, то е обявено за ЛЕВСКА СЕЛСКА ОБЩИНА.
Тук е и мястото да отбележим, че позовавайки се на историята, на сведения от
турските данъчни регистри, в които селището Караагач е включено през 1523 година,
ГРАД ЛЕВСКИ Е ВЕЧЕ С 500 ГОДИШНО СЪЩЕСТВУВАНЕ. (Стара турска къща)
Селището е възникнало от турски заселници привлечени от богатите природни условия и средищното разположение на удобните пътища, привлечени още и от обширните свободни площи земя сред някогашните брястови гори. По предложение на тогавашния ходжа, селището е наречено
Караагач, което от турски на български означава „Черен бряст”. Това е по разкази на наследниците на ходжата, живущи в град Левски.
Събитие с голямо значение за гр. Левски от онова време е изграждането на най-дългата железопътна линия в България, София – Варна. Железницата и построяването на гарата правят селото неузнаваемо. В селото се установяват професии като обущари, шивачи, дюлгери, коларо-железари, дърводелци, хотелиери и др. Предприемчиви търговци от Севлиево, Габрово и Троян навлизат в икономиката на селото с търговски магазини и започват да возят с БДЖ товари за населението като сол, газ, пирони, подкови, каменна сол от Румъния, дървен строителен материал от Балкана, пясък и баластра от Дунава.
Селяните отварят така наречените мази (складове за зърнени храни), изкупуват зърно и чрез гарата ги транспортират за вътрешността на страната – включително за предбалканските краища – Ловешко, Троянско, Габровско, Тетевенско.
Общината обявява дните 28, 29 и 30 август ежегодно за панаирни дни, дни на срещи на парични и натурални размени на стоки и животни, птици, занаятчийски произведения и дни на семейни и родови срещи.
