Веселина Маринова Геновска, българска писателка, преводачка и общественичка, родена на 1 октомври 1911 г. в село Левски. Тя е второ дете на поп Марин Ангелов Геновски и сестра на проф. Михаил Геновски, виден
политически и обществен деец, юрист. И дядо й бил някога свещеник.
Геновска си спомня за него – снажен, с прошарени коси, препасан с червен пояс, облечен в дългоръкавна фланела, на която били окачени ордените и медалите, получени от него в Освободителната руско-турска война, той обичал с часове да разказва на внуците си как отишъл гурбетчия в Румъния, как се записал опълченец, как минали Дунава и стигнали чак до Стара Загора.
Разказвал им за боевете, за бележитите руски пълководци Гурко и Столетов.
Като изчерпвал военните подвизи, започвал да разказва приказки.
Като пет-шестгодишно дете Веселина Геновска вече изкарвала на паша три-четири шилета. Събирали се децата от цялата махала и подкарвали стадото от шилета. Това било към края на Първата световна война. В
торбичките на малките пастирки се мъдрели по коматче кукурузен хляб, еднадве глави лук и няколко недозрели сливи.
Този живот сред природата оставил незабравими спомени в душата на бъдещата писателка. Тя често си спомняла ранните утрини с чисто небе и обилна роса по полята, спокойните залези в равнината, дъждовете и
придошлите реки, бурите, които се задавали от запад, черни и застрашителни.
После тръгнала на училище. Тогава прочела много детски книжки. Получавала „Светулка” и вестничето „Люлка”. Като свършила прогимназията, майка й решила да я прати в стопанско училище. Решила и
се наложила. Пък и дядо поп нямал средства да издържа в гимназия и университет и синовете, и дъщеря си.
Завършила Геновска училището, купили й шевна машина и започнала тя да приема поръчки. Ушила най-напред рокля на една кръчмарка. „Беше пълничка – разказвала Геновска – та роклята не й прилегна добре.
Пък и майсторлъкът ми може да е куцал сериозно. Развика се моята клиентка, започна да кълне и заяви високо, да я чуят всички, че от мене шивачка няма да стане.”
През есента на 1929 год. Геновска вече била в София – ученичка във вечерна гимназия и работничка в ателието на един голям конфекционен магазин на тогавашната улица „Търговска”. Тогава започнала да сътрудничи в „Младежко земеделско знаме”, „Литературен глас”, „Вестник на жената”, а по-късно и в списание „Българска мисъл”. Не се харесало на собственика на магазина, че Геновска трябва да излиза един час по-рано за училище и я уволнил. След това повече от шест години тя работила като машинописка в
адвокатска кантора.

През 1936 – 1937 година завършва Театралната студия, ръководена от режисьора Боян Дановски. В края на 1938 и началото на 1939 год. прекарала четири месеца в Полша, където изучавала полски език. През 1946 и
1947 год. заемала службата аташе по печата при българската легация във Варшава. Три пъти е посещавала Чехословакия и това й помогнало да изучи и чешки език. След, което между другото е започнала превежда от чешки и полски език. През 1959 г. е назначена за директор на Българския културен център в
Прага, където развива многостранна културна дейност. Умира на 18 октомври 1960 г. в Прага.
Първите си литературни опити на Веселина Геновска прави през 1927 година. Тя печати разкази в „Литературен глас”, „Вестник за жената” и други вестници. Вече е пленена от мисълта да стане
писателка. Писателка посветила перото си в служба на народа. Читателите започват все по-често да срещат името й в литературните списания и вестници на тридесетте години. До 1944 г. издава няколко сборника с разкази и осем повести. След 1944 г. пише предимно на историческа тематика.
В далечната 1964 г., когато се открива новият читалищен дом в гр. Левски, библиотеката ни получава като скъп дар личната библиотека на Веселина Геновска, а на 24.10.2005 г. с Решение на Настоятелството на НЧ „Георги Парцалев”, писателката става патрон на библиотеката.